WIRE — Проектът на Христо Явашев - Кристо и Жан-Клод "Обградените острови" е сред 25-те най-значими скулптури, белязали модерната епоха, съобщи "Ню Йорк таймс". Изданието представи класация на най-важните творби след края на Втората световна война, съставена на база на мнението на четирима художници и един куратор. За да изберат 25-те най-значими скулптури, създадени от 1945 г. насам, вестникът кани през март т.г. експертно жури. В него се включват творците Фирелей Баес (45 г.), Чарлз Гейнс (82 г.), Адам Пендълтън (42 г.) и Арлийн Шекет (77 г.) – всеки от които в различна степен изследва и развива скулптурата в своето творчество. Към тях се присъединява и Руба Катриб (44 г.), главен куратор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и бивш куратор на Центъра за скулптура (SculptureCenter) – единственият музей в Ню Йорк, изцяло посветен на това изкуство, отбелязва американското издание. Скулптурата заема особено място в съвременното изкуство. Поради мащабното си физическо присъствие, скулптурните творби се излагат по-трудно, а продажбата им е още по-сложно предизвикателство. Това оставя скулптурата в сянката на живописта, особено в бизнес, изцяло подчинен на пазарната конюнктура. И все пак именно с нея публиката исторически взаимодейства най-често, дори без да си дава сметка за това. Тя е неотделима част от световния пейзаж – срещаме я както по обществените площади, така и в корпоративните офис паркове. Ценена и грижливо съхранявана като форма на творческо изразяване по целия свят, скулптурата датира още от праисторически времена, когато първите хора са използвали кремъчни инструменти, за да изваят човекоподобни фигури от мамутски бивни. Оттогава насам всяка култура създава свои собствени тотеми – понякога за да увековечи своите триумфи и трагедии, а друг път заради причини, които остават неразгадани. Критериите за дефиниране на скулптурата, които използва журито, поканено от "Ню Йорк таймс", са изключително широки, отбелязва изданието. Оценяват се не само самостоятелни триизмерни обекти, но и групови изложби, както и творби, които размиват границите с други изкуства, включително такива, фокусирани върху движението на човешкото тяло в пространството. Списъкът не е подреден като класиране, а по-скоро следва хронологичния ред, в който са обсъждани творбите. На 15-о място в селекцията е проектът на Кристо и Жан-Клод "Обградените острови", създаден в залива Бискейн във Флорида. Христо Владимиров Явашев и Жан-Клод Мари Дьона, които в професионалния свят бяха известни само с малките си имена, споделяха една и съща рождена дата и обща за цял живот страст към създаването на мащабни творби, съобразени със специфичния контекст на мястото, където се намират, отбелязва "Ню Йорк таймс". Няколко години след като се жени, двойката, която от 1964 г. нататък живее и твори в Ню Йорк, започва да си сътрудничи по временни инсталации на открито. Една от първите им прояви е стена от празни варели за петрол, разположена на една от най-тесните улици в Париж в знак на протест срещу Берлинската стена. Тези авангардни скулптури предвещават ландшафтното изкуство от края на 60-те години на миналия век, въпреки че мащабът им изглежда миниатюрен в сравнение с по-късните проекти на артистичната двойка. Сред тях е и инсталацията "Обградените острови", за която те обгърнаха 11 необитаеми острова край Маями с полипропиленов плат с цвят на розова дъвка. Разпростирайки се на около 60 метра навътре в морето от брега на всеки остров, инсталацията плаваше по повърхността на залива Бискейн. Това създаде невероятен спектакъл, който можеше да се наблюдава както от бреговете на града, така и от небето, подтиквайки зрителите да погледнат по нов начин и може би да се погрижат за околната среда, припомня "Ню Йорк таймс".   Реализацията на проекта "Обградените острови" отнема три години от старта му през 1980 г., като включва почистването на 40 тона боклук от сушата и ангажирането на над 400 работници. Използваните в проекта над 600 хиляди квадратни метра плат в крайна сметка са рециклирани. В интервю от 2018 г. Кристо обяснява "огромната енергия" на това начинание с "абсолютната реалност" на неговите елементи: "истинска вода, истински вятър, истинско спокойствие, истински разстояния, истински неща", пише вестникът. Сред останалите 24 значими произведения на съвременното изкуство са "Пейзаж от река Хъдсън" (Hudson River Landscape) на Дейвид Смит от 1951 г., "Животни" (Bichos) на Лижия Кларк от 1959–1966 г., Изтънченост" (A Subtlety) на Кара Уокър от 2014 г., "Магазинът" (The Store) от 1961 г. на Клас Олденбург, "Отломки от линчуване" (Lynch Fragments) на Мелвин Едуардс от 1963–2026 г., "Жени и куче" (Women and Dog) на Марисол от 1963–1964 г., "66 неонови знака" (66 Signs of Neon) на Ноа Пюрифой от 1966 г.  Според журито в тази класация място намират и творбите на Робърт Раушенбърг "Легло" (Bed) от 1955 г., на Ричард Сера "Наклонена дъга" (Tilted Arc) от 1981 г., Изложбата в подкрепа на Студентския мобилизационен комитет за прекратяване на войната във Виетнам в галерия "Пола Купър" в Ню Йорк през 1968 г. (Benefit for the Student Mobilization Committee to End the War in Vietnam" at Paula Cooper Gallery, New York), на Робърт Смитсън "Спираловидният кей" (Spiral Jetty) от 1970 г., на Ева Хесе - "Контингент" (Contingent) от 1969 г., на Гордън Мата-Кларк - "Разделяне" (Splitting) - 1974 г., на Луиз Буржоа "Разрушаването на бащата" (The Destruction of the Father) - 1974 г., на Дейвид Хамънс "Афроамериканското знаме" (African-American Flag) от 1990 г. В класацията попадат и произведението на Риркрит Тиравания "Без заглавие 1990 (Пад тай)" (Untitled 1990 (Pad Thai), както и творбата на Феликс Гонзалес-Торес "Без заглавие/Портрет на Рос в Ел Ей)" (Untitled/Portrait of Ross in L.A.) от 1991 г. Внушителната скулптура на Мартин Пюриър "Свобода/Libertà", представена в павилиона на САЩ на Венецианското биенале през 2019 г. също е сред 25-те творби, определили облика на модерната епоха според "Ню Йорк таймс", както и "Великият бял път: 22 мили, 9 години, 1 улица" (The Great White Way: 22 miles, 9 Years, 1 Street) от 2001-09 на Pope.L. Журито включва в класацията и скулптурите на Лорън Холси - "Архитектурен прототип с йероглифи от източната част на Южен централен Лос Анджелис (I)" (The Eastside of South Central Los Angeles Hieroglyph Prototype Architecture (I)" от 2023 г., "Небесна катедрала" (Sky Cathedral) на Луиз Невелсън от 1958 г., "Потъналата градина на площада пред Чейс Манхатън Банк" (Sunken Garden for Chase Manhattan Bank Plaza) на Исаму Ногучи от 1961–1964 г., "Майната му на Баухаус: Нови сгради за Ню Йорк" (Fuck the Bauhaus: New Buildings for New York) на Иза Генцкен от 2000 г. и "Черната вдовица" (Black Widow) от 1948 г. на Александър Калдер. На 13 юни 2025 г. се навършиха 90 години от рождението на Кристо и съпругата му Жан-Клод. През 2025 г. се отбелязаха и три големи годишнини, свързани с творчеството им – 40 години от опаковането на "Пон Ньоф" (или Новият мост в Париж), 30 години от опаковането на Райхстага в Берлин и 20 години от инсталацията "Портите" в Ню Йорк. Във връзка с годишнините списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на БТА, посвети своя юнски брой от 2025 г. на двамата творци. Премиерата на българското издание се състоя през юни м.г. в Центъра за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод" в Габрово – родния град на Явашев.  Списание ЛИК "Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността" излезе в превод на три езика – английски, немски и френски. Немскоезичното издание бе представено през декември м.г. в Българския културен институт (БКИ) в Берлин от генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. В превод на френски език тематичният брой на списание ЛИК за Кристо и Жан-Клод беще представен в Париж през юни т.г. в Българския културен институт (БКИ) във френската столица. Събитието, на което участва Кирил Вълчев, се състоя по време на арт инсталацията в Париж La Caverne du Pont Neuf ("Пещерата на Пон Ньоф") на френския артист JR, която отдаде почит към творчеството на Кристо и Жан-Клод. Тя е вдъхновена и от проекта им "Опакованият Пон Ньоф", създаден през 1985 г. Издаването на списание ЛИК на френски език се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, "Институт по въздушен транспорт" ЕООД, "Св. св. Константин и Елена холдинг АД" и INORCOAT.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.