Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове, каза за БТА Стефан Цанев, който днес празнува 90-ата си годишнина

Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове, каза за БТА поетът и драматург Стефан Цанев, който днес празнува 90-годишнината си. Цанев каза за БТА, че сред най-ярките години в неговия живот са началото на шестото и седмото десетилетие на миналия век. "Тогава аз и моите приятели Константин Павлов и Любомир Левчев променихме стила на българската поезия с въвеждането на свободния стих в българската литература", каза той. Както драматургът каза по-рано тази седмица на представянето на юбилейния си сборник "Носете си новите дрехи, момчета!" на фестивала "Море от книги" във Варна, в началото на 1960-те години той публикува във вестник "Литературен фронт" текст в защита на свободния стих, зад който застават поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. Публикацията възбужда дискусия, която трае години. "Дотогава това не съществуваше, с изключение на няколко спорадични стихотворения на Елисавета Багряна от 30-те години", разказа Цанев. "Социалистическото изкуство симпатизираше на класицизма. Със свободния стих ние разрушихме правилата, като най-важното беше, че имаше думата "свобода" в нашите манифести и в нашите стихове", допълни той. На своя широк принос към българската култура писателят гледа скромно. Той обясни, че ако можеше да се върне назад във времето, би променил само едно: "бих написал по-хубави неща". "Няма български драматург, който да е стигал до такива психологически дълбини при създаването на персонажите си и който да отразява така мощно и проникновено разломния дух на днешното време", пише писателят и издател акад. Иван Гранитски по случай юбилея на Цанев. Според акад. Гранитски Стефан Цанев е несъмнено най-яркият изразител на протестното мислене, на антидогматичната нагласа, която преобладава в новата вълна в българската лирика, появила се в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Издателят казва, че поезията на Стефан Цанев е заредена с енергията на несъгласието, протеста, възмущението от пълзящата в обществото демагогия. Според него чувствителната духовна мембрана на поета усеща задаващите се разложителни тенденции в социалната тъкан и реагира с остри изблици. "Ако внимателно препрочетем не само поезията на Стефан Цанев, но и драмите, както и многобройните му публични изяви, интервюта, статии, есета, филипики и пр., ще се убедим в неговата последователност и категоричност в отстояването на смела гражданска позиция. Той следва Ботевия завет, че почтеният човек трябва силно да люби и мрази", пише още акад. Гранитски. "Думите за поета са най-силното оръжие, когато са искрени и истински. Неговата лирика не търпи фалша, подмените и предателствата. Тя мечтае, че някой ден човечеството, а и българското общество, ще се събудят от апатията, инерцията и самодоволството и ще осъзнаят своята историческа роля за спасението на човешките души", казва още издателят. Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, област Русе. През 1954 г. завършва Математическа гимназия в Русе. Завършва журналистика през 1959 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1960 г. е приет да учи драматургия в Московския киноинститут, който завършва през 1965 г. РАБОТАТА В ТЕАТЪРА СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕГОВ СПАСИТЕЛ След завръщането си в България Стефан Цанев работи като редактор в Студия за игрални филми "Бояна" до 1967 г., а впоследствие е драматург в редица театри – в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Театър 199, в Театъра на окръзите, в Театър "София" и в Театъра на Българската армия. В Драматичния театър в Пловдив работи заедно със съпругата си – актрисата Доротея Тончева. До днес живее в Балчик. През годините на комунистическия режим Стефан Цанев е сред авторите, чието творчество нееднократно е обект на ограничения. Цензурни комисии забраняват няколко от неговите постановки. Стефан Цанев продължава творческата си дейност, като по собствените му думи работата в театъра се превръща в негов спасител. След 10 ноември 1989 г. той продължава активно да участва в обществения дебат със своите публикации и граждански позиции. За настъпилите промени поетът казва: "Съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода". ПРЕБОГАТО ТВОРЧЕСТВО Автор е на повече от 30 пиеси, сред които "Процесът против богомилите" (1968), "Джуджето и седемте Снежанки +1" (1976), "Рицарят на печалния образ" (1978), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на дякона Левски" (1986), "Параноя" (1991), "Величието и падението на Стамболов" (1993), "Пир по време на демокрация" (1996), "Адът – това съм аз" (1997), "Духът на поета" (2011), "Заговорът на Калигула" (2014), "Цигуларката на Бога" (2016) и "Убийството на Богородица" (2022). Негови пиеси са представяни на сцени в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Санкт Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага и други градове. Творчеството на Стефан Цанев обхваща поезия, драматургия, романи, публицистика, сборници с есета, както и детска литература. Автор е на стихосбирките "Часове" (1960), "Композиции" (1963), "Перигеи или най-голямото приближаване до Земята" (1967) и други, както и на "Анини приказки" (1976), сборника с есета "Убийците са между нас" (1996), романа "Мравки и богове" (2000) и други. Част от творбите му са преведени на редица европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит. Стефан Цанев е носител на множество отличия, сред които Националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), орден "Стара планина" – първа степен за цялостен принос към българската култура (2006), наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (2019) и наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (2021). През 1992 г. е обявен за Международен мъж на годината 1991/1992 от Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. В класацията на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив за 2014 г. е определен за най-четения български автор. /СЗ/ДС/отдел "Справочна" ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в Б-я, с. 752; сп. "Пламък", бр. 10 от 1983 г.; сп. "Родна реч", бр. 3/1990 г.; в. "Труд", 4 август 1997; 7 февруари 2019 г.; в. "24 часа", 29 март 2019 г.; БТА, ВИНФ, 27.04.2021; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1094212-vav-varna-predstaviha-premierata-na-detsa-na-sveta-na-stefan-tsanev-navrah-mez; https://www.bta.bg/bg/news/lik/774887-stefan-tsanev-e-nositel-na-nagradata-peroto-za-tsyalosten-prinos-kam-balgarski; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1179605-sas-svobodniya-stih-promenihme-stila-na-balgarskata-poeziya-kaza-vav-varna-stef; https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23317422 /КБ

Bta Bta · Wire Report · 2 hours ago · 1 min read

Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове, каза за БТА Стефан Цанев, който днес празнува 90-ата си годишнина

Image via wire syndication · Bta

WIRE — Най-важното бе, че имаше думата "свобода" в нашите стихове, каза за БТА поетът и драматург Стефан Цанев, който днес празнува 90-годишнината си. Цанев каза за БТА, че сред най-ярките години в неговия живот са началото на шестото и седмото десетилетие на миналия век. "Тогава аз и моите приятели Константин Павлов и Любомир Левчев променихме стила на българската поезия с въвеждането на свободния стих в българската литература", каза той. Както драматургът каза по-рано тази седмица на представянето на юбилейния си сборник "Носете си новите дрехи, момчета!" на фестивала "Море от книги" във Варна, в началото на 1960-те години той публикува във вестник "Литературен фронт" текст в защита на свободния стих, зад който застават поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. Публикацията възбужда дискусия, която трае години. "Дотогава това не съществуваше, с изключение на няколко спорадични стихотворения на Елисавета Багряна от 30-те години", разказа Цанев. "Социалистическото изкуство симпатизираше на класицизма. Със свободния стих ние разрушихме правилата, като най-важното беше, че имаше думата "свобода" в нашите манифести и в нашите стихове", допълни той. На своя широк принос към българската култура писателят гледа скромно. Той обясни, че ако можеше да се върне назад във времето, би променил само едно: "бих написал по-хубави неща". "Няма български драматург, който да е стигал до такива психологически дълбини при създаването на персонажите си и който да отразява така мощно и проникновено разломния дух на днешното време", пише писателят и издател акад. Иван Гранитски по случай юбилея на Цанев. Според акад. Гранитски Стефан Цанев е несъмнено най-яркият изразител на протестното мислене, на антидогматичната нагласа, която преобладава в новата вълна в българската лирика, появила се в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Издателят казва, че поезията на Стефан Цанев е заредена с енергията на несъгласието, протеста, възмущението от пълзящата в обществото демагогия. Според него чувствителната духовна мембрана на поета усеща задаващите се разложителни тенденции в социалната тъкан и реагира с остри изблици. "Ако внимателно препрочетем не само поезията на Стефан Цанев, но и драмите, както и многобройните му публични изяви, интервюта, статии, есета, филипики и пр., ще се убедим в неговата последователност и категоричност в отстояването на смела гражданска позиция. Той следва Ботевия завет, че почтеният човек трябва силно да люби и мрази", пише още акад. Гранитски. "Думите за поета са най-силното оръжие, когато са искрени и истински. Неговата лирика не търпи фалша, подмените и предателствата. Тя мечтае, че някой ден човечеството, а и българското общество, ще се събудят от апатията, инерцията и самодоволството и ще осъзнаят своята историческа роля за спасението на човешките души", казва още издателят. Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, област Русе. През 1954 г. завършва Математическа гимназия в Русе. Завършва журналистика през 1959 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1960 г. е приет да учи драматургия в Московския киноинститут, който завършва през 1965 г. РАБОТАТА В ТЕАТЪРА СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕГОВ СПАСИТЕЛ След завръщането си в България Стефан Цанев работи като редактор в Студия за игрални филми "Бояна" до 1967 г., а впоследствие е драматург в редица театри – в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Театър 199, в Театъра на окръзите, в Театър "София" и в Театъра на Българската армия. В Драматичния театър в Пловдив работи заедно със съпругата си – актрисата Доротея Тончева. До днес живее в Балчик. През годините на комунистическия режим Стефан Цанев е сред авторите, чието творчество нееднократно е обект на ограничения. Цензурни комисии забраняват няколко от неговите постановки. Стефан Цанев продължава творческата си дейност, като по собствените му думи работата в театъра се превръща в негов спасител. След 10 ноември 1989 г. той продължава активно да участва в обществения дебат със своите публикации и граждански позиции. За настъпилите промени поетът казва: "Съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода". ПРЕБОГАТО ТВОРЧЕСТВО Автор е на повече от 30 пиеси, сред които "Процесът против богомилите" (1968), "Джуджето и седемте Снежанки +1" (1976), "Рицарят на печалния образ" (1978), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на дякона Левски" (1986), "Параноя" (1991), "Величието и падението на Стамболов" (1993), "Пир по време на демокрация" (1996), "Адът – това съм аз" (1997), "Духът на поета" (2011), "Заговорът на Калигула" (2014), "Цигуларката на Бога" (2016) и "Убийството на Богородица" (2022). Негови пиеси са представяни на сцени в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Санкт Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага и други градове. Творчеството на Стефан Цанев обхваща поезия, драматургия, романи, публицистика, сборници с есета, както и детска литература. Автор е на стихосбирките "Часове" (1960), "Композиции" (1963), "Перигеи или най-голямото приближаване до Земята" (1967) и други, както и на "Анини приказки" (1976), сборника с есета "Убийците са между нас" (1996), романа "Мравки и богове" (2000) и други. Част от творбите му са преведени на редица европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит. Стефан Цанев е носител на множество отличия, сред които Националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), орден "Стара планина" – първа степен за цялостен принос към българската култура (2006), наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (2019) и наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (2021). През 1992 г. е обявен за Международен мъж на годината 1991/1992 от Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. В класацията на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив за 2014 г. е определен за най-четения български автор. /СЗ/ДС/отдел "Справочна" ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в Б-я, с. 752; сп. "Пламък", бр. 10 от 1983 г.; сп. "Родна реч", бр. 3/1990 г.; в. "Труд", 4 август 1997; 7 февруари 2019 г.; в. "24 часа", 29 март 2019 г.; БТА, ВИНФ, 27.04.2021; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1094212-vav-varna-predstaviha-premierata-na-detsa-na-sveta-na-stefan-tsanev-navrah-mez; https://www.bta.bg/bg/news/lik/774887-stefan-tsanev-e-nositel-na-nagradata-peroto-za-tsyalosten-prinos-kam-balgarski; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1179605-sas-svobodniya-stih-promenihme-stila-na-balgarskata-poeziya-kaza-vav-varna-stef; https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23317422 /КБ

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.

Read full story at Bta