WIRE — Равносметката от първата сесия на 52-рото Народно събрание (НС) е пълно мнозинство на новата политическа формация - "Прогресивна България", приет бюджет за 2026 г., гласувани промени в изборните правила и в съдебния закон. На провелите се на 19 април предсрочни избори за Народно събрание новата политическа формация на Румен Радев – "Прогресивна България", спечели убедително мнозинство и 131 депутатски места в 52-рия парламент. Първоначално пет политически партии получиха представителство в законодателния орган – "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България", ДПС и "Възраждане". Малко преди конституирането на НС коалицията ПП-ДБ се раздели на две отделни групи и така парламентарните групи станаха шест. На 30 април новоизбранато Народно събрание се събра на първо заседание Депутатите положиха клетва. Не се закле единствено избраният за депутат от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син, който не беше в пленарната зала по здравословни причини. На 2 юни от ГЕРБ съобщиха за кончината на Дилов-син. Групата на ГЕРБ-СДС напусна знаково лице – Делян Добрев, който се оттегли от политиката, но остана в ГЕРБ. Депутатските му пълномощия бяха прекратени на 24 юни.  На 8 май парламентът гласува новото редовно правителство с министър-председател Румен Радев. Радев беше избран начело на изпълнителната властта със 124 гласа от парламентарната група на "Прогресивна България", против бяха 70 депутати от групите на ДПС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане", а 36 народни представители от ГЕРБ-СДС се въздържаха. Премиерът очерта приоритетите пред новата власт и мнозинство и подчерта, че успехът ще зависи от тясното взаимодействие между правителството и Народното събрание.  В новия парламент броят на постоянните комисии беше редуциран от 25 - в 51-то НС, на 24, като комисията по демографска политика се сля със социалната. Най-важните закони и решения през първата сесия Законите за държавния бюджет и т.нар. малки бюджети - на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бяха гласувани преди депутатите да излязат в лятна ваканция. Републиканската план-сметка беше приета с гласовете на "Прогресивна България" и ДПС след два дни дебати, продължили до полунощ, и близо пет часа гласуване на текстовете. Останалите партии от опозицията силно разкритикуваха бюджета. "Продължаваме промяната" инициира подписка за президентско вето. Заложеният за тази година дефицит е 5,7% от Брутния вътрешен продукт (БВП), замразява се минималната работна заплата на 620,20 евро, дава се възможност за нов дълг до 10,1 млрд. евро. В бюджета на държавата с промени в Кодекса на труда от 1 януари догодина се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж.  От опозицията остро възразиха срещу високия дефицит, както и срещу това, че в план-сметката на държавата няма предвидени пари за изграждането на Националната детска болница, за общинските проекти, за строителството на църкви, манастири, джамии.  Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в нощта след края на продължилия повече от 12 часа дебат призова за реалистични нагласи и очаквания към бюджет 2026 г. Той посочи, че най-сериозното му качество е, че изважда наяве натрупаните задължения и погрешните управленски решения, представя реалното състояние на публичните финанси.  С бюджета на ДОО отпадна ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли до 31 декември е 347,51 евро, а пенсиите са осъвременени по швейцарското правило със 7,8%.  За НЗОК депутатите гласуваха запазване размера на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40 с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител. Новото в него е, че монасите - български граждани в манастира "Свети великомъченик Георги Зограф" в Света Гора, Атон, Република Гърция, към 1 август 2026 г. се считат с непрекъснати здравноосигурителни права. ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" внесоха поотделно конституционни жалби срещу държавния бюджет. ПП, освен основния бюджет, атакуваха пред КС и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Парламентът направи и "ремонт" на Закона за съдебната власт. С част от текстовете се предвижда изборите за нови членове на ВСС от професионалната квота да се провеждат в окръжните съдилища с хартиени бюлетини. НС прие предложения за предсрочно освобождаване на главния прокурор да могат да правят министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд (ВКС), пленумът или Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, не по-малко от трима членове на Висшия съдебен съвет, омбудсманът, не по-малко от една пета от народните представители и Висшият адвокатски съвет. Прието беше изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не може да e лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на ВСС е било председател на ВКС, председател на Върховния административен съд или главен прокурор.  Депутатите откриха и процедура за избор на членове на съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. В НС решиха също да бъде създадена нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК) със законови промени. Тя е от петима членове, като един е от парламентарната квота, един – ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на ВКС и ВАС, един - от Висшия адвокатски съвет. Парламентът избра Пламен Тодоров за член на КПК от квотата на НС.  В последната седмица на юли НС промени и Изборния кодекс. Отпадна ограничението за до 20 секции в чужбина извън консулските и дипломатическите представителства в страни, които не са в ЕС. Въведено беше изцяло машинното гласуване, хартията се запази само в секции с под 300 избиратели. Премахнат беше и район "Чужбина". Единодушно бе прието предложението на Иван Янев от "Прогресивна България" машините за гласуване да се оборудват с функционалности, които осигуряват на избирателите със зрителни увреждания възможност да упражнят правото си на глас самостоятелно и при спазване тайната на вота. Мнозинството от ПБ пое отговорността за разполагане на до осем военни американски самолета-цистерни и до 250 военнослужещи на авиобазата в Безмер, което доведе и до протести на местни жители. При гласуването подкрепа дойде само от парламентарната група на ДПС. "Възраждане" бяха против, както и един депутат от ПБ. Въздържаха се двама от ПБ. ГЕРБ-СДС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната" не участваха в гласуването. Свалена бе охраната от НСО на лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС – Делян Пеевски. Някои от парламентарно представените партии смениха лидерите си през първата сесия на НС, промени имаше и в ръководствата Националната конференция на СДС, коалиционен партньор на ГЕРБ, избра Илия Лазаров начело на партията на мястото на досегашния лидер Румен Христов.  ДСБ, част от "Демократична България", беше оглавена за втори път от Радан Кънев, който смени Атанас Атанасов.  В ръководството на ДПС също имаше промени. Отпаднаха лица от Централното оперативно бюро, като Йордан Цонев, Байрам Байрам, Станислав Анастасов, Хамид Хамид. На 22 юни "Прогресивна България" беше вписана с решение на Софийския градски съд в регистъра на политическите партии. Тя беше учредена на 17 април, два дни преди предсрочните парламентарни избори, във Велико Търново. Тогава Румен Радев бе избран за неин председател. В края на юли темата за президентските избори през есента стана все по-актуална На 24 юли Илияна Йотова официално обяви, че ще е претендент за "Дондуков" 2, издигната от инициативен комитет.  Първа политическа подкрепа тя получи от БСП. Ден след това "Прогресивна България" също застана зад кандидатурата ѝ. Заедно с коалиционните ни партньори решихме да подкрепим кандидатурата на Илияна Йотова, обяви премиерът и лидер на политическа партия "Прогресивна България" Румен Радев след заседание на Изпълнителния съвет на партията. В дясно все още неизвестните остават – дали спряганият за кандидат-президент бивш служебен премиер Андрей Гюров ще участва в надпреварата за "Дондуков"2, както и дали десните сили – основно в лицето на парламентарните формации ГЕРБ-СДС, ДБ и ПП, ще успеят да се разберат за единна надпартийна кандидатура. Изборите за президент и вицепрезидент ще бъдат на 25 октомври, реши Народното събрание на последното си заседание преди парламентарната ваканция. Според Конституцията в седемдневен срок се провежда балотаж, ако няма избран на първия тур кандидат. Депутатите ще са в лятна ваканция от 5 до 23 август, първото заседание от новата сесия ще е на 26 август.   

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.