ХИНА: Нетната миграция в Хърватия остава положителна за 2025 г. въпреки спада в броя на пристигащите

Хърватия отчита за 2025 г. положителна нетна миграция за четвърта поредна година, въпреки че броят на хората, преместили се в страната, е спаднал рязко спрямо предходната година, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данни на националната статистическа служба. Общо 56 665 души са се преместили в Хърватия от чужбина през миналата година, а 37 485 са емигрирали, което е довело до положителен миграционен прираст от 19 180 души. Положителният баланс е продължил да се определя от чуждестранните граждани, които съставляват над 70% от имигрантите. Хърватските граждани са 29,7% от пристигналите и 35% от напусналите страната. Нетната миграция е намаляла спрямо нивото от около 31 000 през 2024 г. вследствие на спада в имиграцията. Основният източник на имигранти е Германия, като от там са дошли 17% от пристигналите, следват Босна и Херцеговина и Непал с по 11,1%. Германия е била и основната дестинация за хората, напускащи Хърватия. Статистическата служба отбеляза, че данните включват чуждестранни работници, получили разрешения за пребиваване и работа, както и разселени лица от Украйна, получили временна закрила в Хърватия. Сред чуждестранните граждани най-големи са групите от Непал (6264), Босна и Херцеговина (4731), Филипините (4500), Сърбия (3696) и Украйна (2986). Мъжете съставляват 66,3% от имигрантите и преобладават особено във възрастовата група между 20 и 39 години. През 2025 г. 73 838 души са сменили местоживеенето си в рамките на Хърватия – това е най-големият брой от 2016 г. насам. За разлика от чуждестранната миграция в тази категория жените съставляват 54,3% от вътрешните мигранти. Окръг Загреб отчита най-голям общ миграционен прираст, включващ както вътрешната, така и чуждестранната миграция. Следват окръзите Истрия, Сплит-Далмация и Приморие-Горски Котар, както и град Загреб. Окръзите Шишак-Мославина, Брод-Посавина, Копривница-Кришевци и Вировитица-Подравина отчитат нетна загуба на население поради миграция. Ако се разгледа единствено миграцията между хърватските окръзи, окръг Загреб е привлякъл най-много нови жители, а окръзите Брод-Посавина и Вуковар-Срем отчитат най-голямо преселване към други части на страната. (Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

WIRE — Хърватия отчита за 2025 г. положителна нетна миграция за четвърта поредна година, въпреки че броят на хората, преместили се в страната, е спаднал рязко спрямо предходната година, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данни на националната статистическа служба. Общо 56 665 души са се преместили в Хърватия от чужбина през миналата година, а 37 485 са емигрирали, което е довело до положителен миграционен прираст от 19 180 души. Положителният баланс е продължил да се определя от чуждестранните граждани, които съставляват над 70% от имигрантите. Хърватските граждани са 29,7% от пристигналите и 35% от напусналите страната. Нетната миграция е намаляла спрямо нивото от около 31 000 през 2024 г. вследствие на спада в имиграцията. Основният източник на имигранти е Германия, като от там са дошли 17% от пристигналите, следват Босна и Херцеговина и Непал с по 11,1%. Германия е била и основната дестинация за хората, напускащи Хърватия. Статистическата служба отбеляза, че данните включват чуждестранни работници, получили разрешения за пребиваване и работа, както и разселени лица от Украйна, получили временна закрила в Хърватия. Сред чуждестранните граждани най-големи са групите от Непал (6264), Босна и Херцеговина (4731), Филипините (4500), Сърбия (3696) и Украйна (2986). Мъжете съставляват 66,3% от имигрантите и преобладават особено във възрастовата група между 20 и 39 години. През 2025 г. 73 838 души са сменили местоживеенето си в рамките на Хърватия – това е най-големият брой от 2016 г. насам. За разлика от чуждестранната миграция в тази категория жените съставляват 54,3% от вътрешните мигранти. Окръг Загреб отчита най-голям общ миграционен прираст, включващ както вътрешната, така и чуждестранната миграция. Следват окръзите Истрия, Сплит-Далмация и Приморие-Горски Котар, както и град Загреб. Окръзите Шишак-Мославина, Брод-Посавина, Копривница-Кришевци и Вировитица-Подравина отчитат нетна загуба на население поради миграция. Ако се разгледа единствено миграцията между хърватските окръзи, окръг Загреб е привлякъл най-много нови жители, а окръзите Брод-Посавина и Вуковар-Срем отчитат най-голямо преселване към други части на страната. (Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.