WIRE — На около 25 километра от Прилеп, впечатляващо "кацнал" на ръба върху скалите на местността Кале, се намира Зързенският манастир. Той е изграден върху малка тераса върху отвесните скали на планинските склонове, на 220 - 250 метра над полето, на 1020 м надморска височина.  Комплексът включва църквите "Свето Преображение Господне" от XIV и "Свети Петър и Павел" от XVII век, като от надписа на външната стена на "Свето Преображение Господне" става ясно, че манастирът е построен около XIV век от монаха Герман по време на управлението на сръбския владетел Стефан Душан.   В целия регион има предания, свързани с управлението на провъзгласилия се за крал Вълкашин, бащата на Крали Марко и едно от популярните предания в Пелагония разказва, че манастирът Зързе е бил място за тайни и съдбовни семейни събития, далеч от очите на съперничещите си през XIV вek благородници. Според една от легендите именно в уединението на Зързенската обител Вълкашин е организирал тайна венчавка за сина си Крали Марко.  И въпреки че най-известният ктиторски портрет на Крали Марко се намира в Марков манастир край Скопие, в Зързе вярват, че той често е пребивавал тук, а след смъртта му през 1395 г., османските войски нападат и опустошават манастира, тъй като са го смятали за едно от основните духовни средища и крепости на християнската съпротива.  Днес манастирският комплекс включва малките залепени една до друга църкви "Свето Преображение Господне" от XIV и "Свети Петър и Павел"от XVII век. Тук има активен монашески живот, а проучванията показват, че още през Средновековието на това място е съществувало монашеско селище. Стенописът в притвора на църквата "Свето Преображение Господне" е датиран от 1368-1369 г., а основните и най-интересни и ценни икони са дело на двама братя. Зографът митрополит Йоан е автор на иконата "Исус Христос Спасител и Животворец" от 1393-1394 г., а брат му йеромонах Макарий - на иконата "Света Богородица Пелагонитица" от 1421- 1422 г.  Двете оригинални икони днес се намират в Музея на Северна Македония в Скопие, а на иконостаса в църквата "Свето Преображение Господне" са поставени техни копия, които противно на църковните канони са поставени обратно - иконата на Исус Христос е отляво, а Света Богородица - отдясно на олтара.  Историята, която свещеникът разказва, уловил въпросите в очите на посетителите, гласи, че на сутринта, след като монасите поставили за първи път новата икона на Богородица отляво, а тази на Христос отдясно на олтара, намерили иконите с разменени места. Богородица стояла отдясно, а нейният Син – отляво. Решили, че някой си прави шега или е станала грешка и върнали иконите по местата им, както е правилно според канона, но странното разместване се повторило три поредни нощи. А когато на третата нощ игуменът на манастира се помолил пред иконата на Богородица, търсейки отговор защо това се случва, устните на Божията майка на иконата се раздвижили и тя казала, че не иска да обръща гръб на своя Син, затова сменя мястото си.  Легендата изглежда логична от начина, по който йеромонах Макарий е изрисувал образа на Богородица - леко обърната наляво, с поглед към Младенеца, когото държи в ръце, а той я гали по бузата. Така, поставена според канона, тя наистина изглежда почти обърнала гръб на другата икона - тази на Христос. Името на иконата "Св. Богородица Пелагонитица" идва от името на областта Пелагония, а през 1983 г. иконата е поставена на корицата на "National Geographic". В манастирската църква "Свето Преображение Господне" има запазени стенописи от XIV, XVI и XVII век, а за промените ѝ в годините разказват надписи, датирани от средата на XIX век. Самата църква е малка, а в стената отляво, разрушавайки старите фрески, през годините е избита врата.  Част от ценните средновековни стенописи в църквата са с повредени и сякаш с надраскани лица, което също се обяснява с поверие от времето на османското владичество.  Местните вярвали, че ако изстържат от мазилката около очите на изрисуваните светци и измият очите си с нея, ще получат изцеление от слепота и тежки болести на очите, което е довело до увреждане на много от оригиналните стенописи в старата църква "Свето Преображение Господне". Монасите са навсякъде около посетителите и любезно отговарят на всякакви въпроси, а непосредствено преди входа на църквите могат да сe купят реплики на двете ценни икони – тези на "Исус Христос Спасител и Животворец" и "Света Богородица Пелагонитица". На външната фасада на църквата "Св. Петър и Павел" също има нещо изключително рядко за църковното изкуство - стенопис от XIX в. на местния овчар дядо Траян, облечен в традиционна носия и нарисуван като благодарност, че е помогнал за възстановяването и спасяването на манастира от разбойници, които го подпалили. Местният овчар забелязал пламъците от хълмовете, където пасял стадото си, събрал селяните и успял да прогони разбойниците, спасявайки манастира от пълно изпепеляване. В знак на признателност, монасите поръчали на зографа да изрисува лика му на самата манастирска стена.  Днес в манастирския комплекс конаците (спалните помещения - бел.ред.) са възстановени и са построени нови, има стопански постройки, а домашни птици и котки посрещат посетителите. В потока плуват риби, а дошлите до комплекса хвърлят в него монети за късмет. Сред най-посещаваните в комплекса места, освен църквата, са близката чешма с изворна вода и ниският зид в едната част на двора над скалите, откъдето се вижда огромната Пелагонийска равнина. 

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.