Фестивалът "Сцена на вековете" е един от първоизточниците на фестивалното изкуство у нас според Кристиан Костов от НЧ "Бяла Анаста - 2016 г." в Ловеч

Фестивалът "Сцена на вековете" е един от първоизточниците на фестивалното изкуство у нас. Това каза Кристиан Костов, председател на Народно читалище "Бяла Анаста - 2016 г." в Ловеч и член на УС на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ), по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, който е посветен на най-дългогодишния фестивал на открито за опера и балет в България – "Сцена на вековете". "Приносът на един такъв фестивал, който датира от далечната 1985 година, е от огромно значение. Без значение дали говорим за любителско или професионално изкуство, всеки един колектив и спектакъл е хубаво да намира такава голяма сцена", посочи Костов. По думите му "Сцена на вековете" е един от най-престижните и големи форуми за творците в оперното и балетното изкуство. Според него предизвикателствата при организирането на толкова мащабно събитие са големи. Те са чисто логистичните организационни действия - да намерим подходящо място, съобразено с моментните метеорологични условия, а когато фестивалът е с конкурсен характер - да изберем подходящо жури. Също така да бъде достатъчно популяризиран, за да може да привлече необходимата публика. В днешно време е много трудно да накараш хората да платят за изкуство. Аз смятам, че това ни съхранява първо като личности, второ нас като народ, добави Кристиан Костов. По думите му има тенденция да се увеличават фестивалите в страната. "Говоря за всякакъв вид фестивали и с конкурсен, и без конкурсен характер - както в танцувалното, така и във вокалното изкуство. Да не говорим пък за фолклорните, които наброяват вече сигурно няколкостотин в страната", посочи артистът. Според него фестивалите дават сцената си безплатно или на много символична сума за участие на колективите. По този начин всеки колектив, дори от най-малките населени места и читалища, може да се докосне до голяма сцена. Той открои някои по-големи фестивали, които са се организирали в Ловеч през годините. Такъв е Фестивалът на побратимените градове на Ловеч "Нека бъдем приятели", но той вече не съществува. Сред най-старите са и "Хоро под Стратеш" и "Ритъмът на България", както и Люляковите музикални вечери и "Младите в театъра". "Ловчалията чака с нетърпение Люляковите музикални вечери, защото това е единствената възможност да се докосне до оперното и балетното изкуство. Жалко е, че хората в Ловеч, любители на това изкуство, толкова трудно могат да се докоснат до него. Може би затова са толкова важни фестивалите като "Сцена на вековете", каза Костов.

WIRE — Фестивалът "Сцена на вековете" е един от първоизточниците на фестивалното изкуство у нас. Това каза Кристиан Костов, председател на Народно читалище "Бяла Анаста - 2016 г." в Ловеч и член на УС на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ), по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, който е посветен на най-дългогодишния фестивал на открито за опера и балет в България – "Сцена на вековете". "Приносът на един такъв фестивал, който датира от далечната 1985 година, е от огромно значение. Без значение дали говорим за любителско или професионално изкуство, всеки един колектив и спектакъл е хубаво да намира такава голяма сцена", посочи Костов. По думите му "Сцена на вековете" е един от най-престижните и големи форуми за творците в оперното и балетното изкуство. Според него предизвикателствата при организирането на толкова мащабно събитие са големи. Те са чисто логистичните организационни действия - да намерим подходящо място, съобразено с моментните метеорологични условия, а когато фестивалът е с конкурсен характер - да изберем подходящо жури. Също така да бъде достатъчно популяризиран, за да може да привлече необходимата публика. В днешно време е много трудно да накараш хората да платят за изкуство. Аз смятам, че това ни съхранява първо като личности, второ нас като народ, добави Кристиан Костов. По думите му има тенденция да се увеличават фестивалите в страната. "Говоря за всякакъв вид фестивали и с конкурсен, и без конкурсен характер - както в танцувалното, така и във вокалното изкуство. Да не говорим пък за фолклорните, които наброяват вече сигурно няколкостотин в страната", посочи артистът. Според него фестивалите дават сцената си безплатно или на много символична сума за участие на колективите. По този начин всеки колектив, дори от най-малките населени места и читалища, може да се докосне до голяма сцена. Той открои някои по-големи фестивали, които са се организирали в Ловеч през годините. Такъв е Фестивалът на побратимените градове на Ловеч "Нека бъдем приятели", но той вече не съществува. Сред най-старите са и "Хоро под Стратеш" и "Ритъмът на България", както и Люляковите музикални вечери и "Младите в театъра". "Ловчалията чака с нетърпение Люляковите музикални вечери, защото това е единствената възможност да се докосне до оперното и балетното изкуство. Жалко е, че хората в Ловеч, любители на това изкуство, толкова трудно могат да се докоснат до него. Може би затова са толкова важни фестивалите като "Сцена на вековете", каза Костов.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.