WIRE — Спомени, документи и снимки, отразяващи последиците от наводнението в Ески Джумая (днес Търговище) на 6 юли 1914 г., показа Държавният архив в областния град. Десети юли е обявен за Ден на отворените врати. Инициативата е част от проявите по случай честването на 75 години от създаването на Държавните архиви в България, каза пред репортер на БТА директорът Диана Петрова.  Голямото наводнение през 1914 г. завлича две-трети от Ески Джумая. Срутено е и общинското здание и "една значима част от архивата е отвлечена, наводнена", разказва Петрова.  От спомен на Драгомир Трухчев, съхраняван в институцията, се улавя не само мащабът на трагедията на местното население, причинена от бедствието, но и това, че с времето колективната памет избледнява и спомените се превръщат в "смътни" разкази.  "Минаха вече десетилетия, откак река Враня придойде и със своите буйни води наводни Ески Джумая, като причини големи щети на местното население, както материални, така и човешки жертви. За това стихийно наводнение в момента се писа в пресата, обаче минаха години и възрастните тогава съвременници вече почти изчезнаха, някои починаха, други се изселиха, а тук остана младото поколение, което не знае за това наводнение, а е чувало смътно само от своите близки. Поради което се налага на това младо поколение, а и на новодошлите нови жители да се изясни това жалко навремето си наводнение…", пише Трухчев.  Наводнението остава в историята като едно от най-унищожителните природни бедствия, сполетявало града. Река Врана приижда и в рамките на два часа излиза от коритото си и залива града с вълна, висока на места по няколко метра. Стихията помита всичко по пътя си. Засегнати са десетки къщи, занаятчийски работилници, градини и стопански постройки. Пресата споменава за удавени хора и животни. Градът остава под вода и кал. Започва бавно възстановяване.  Друг съхранен спомен разказва за отнесена къща. "Всички от нашата махала бяхме там… Старците казваха: "Толкова вода не сме запомнили". Дядо каза: "Баща ми чувал от прадядо си, че водата идвала до тяхната порта някога." А те са на около 10 метра от коритото на реката. Изведнъж се чу силен трясък. Напред ни се вдигна облак прах, през който за миг нищо не се виждаше. След отнасянето му какво да видим? Къщата на нашия съсед не съществуваше. Тя беше потънала в мъртвите вълни на реката. Виждаха се само няколко греди да се прехвърлят надолу из водата. Всички се изплашихме, за щастие, че никой нямаше вътре. Стопаните бяха заминали на гости преди няколко дни…", пише учителят Черню Ненков Чендов.  Специалистите от Държавния архив пазят ценни документи. От тях става ясно, че след унищожаването на "архивата" се появяват новозаведените книги – протоколната е с дата 9 юли 1914 г., а заповедната книга започва с дата 7 юли 1914 г. На 9 август 1914 г. Общинският съвет решава да се съставят нови емлячни (данъчни) и семейни регистри. За целта се наемат допълнителни писари, каза Дияна Петрова пред репотер на БТА. Според документите, първата издадена заповед задължава "съдържателите на хотели, кръчми, кафенета и гостилници да поднасят на посетителите си само преварена вода". Това се прави в интерес на общественото здраве и за предотвратяване на епидемии. На 14 юли 1914 г. се конституира комисия, която да освиделства повредените от наводнението сгради. Забраняват се всякакви поправки на полусрутени сгради. Постройки се позволяват със специално разрешение и на 30 метра разстояние от коритото на реката. Любопитен факт е, че на населението не се позволява да събира отвлечени от наводнението чужди вещи, скъпоценности и пари, да хвърля по улиците и площадите мокри храни, тиня и пръст, да взема камъни и пясък, останали след наводнението. За преодоляване затруднените съобщения между двете махали, на първото си заседание общинският съвет решава да се построят четири временни дървени моста и да се поправи водопровода с доброволната помощ на наемни работници и военни. Директорът на архива добави, че на 22 юли 1914 г. се учредява "особен благотворителен комитет" за събиране и разпределяне на помощи за гражданите, пострадали от стихийното наводнение на 6 юли 1914 г. Помощи се събират, както от града и селата, така и в цялата страна - тогава Царство България.  Второто важно решение, което взема общинският съвет на това заседание е да се сключи заем 500 000 лв. за срок от 50 години, като гаранция за него са общинските приходи – интизап, кринина и кантарина. "Сумата на заема да се употреби изключително и само за водоснабдяване на града с чиста за пиене вода, за направа на нова градска скотобойна (кланица), мостове на реката "Врана", на градските пътища, за уголемяване на общинското здание и това, в което се помещава непълната гимназия", пише в документите.  И още една комисия създава общинският съвет на 9 август 1914 г., която има за цел да определи продажните цени на стоките от първа необходимост. Тези мерки се налагат по повод появилата се спекула след наводнението и създалата се обстановка в Европа – началото на Първата световна война, обясни специалистът.  На заседание на общинския съвет на 18 декември 1914 г. отново се разглеждат въпроси, свързани с ликвидиране на последиците от наводнението. Общинският съвет решава да се поиска кредит от Българската земеделска банка в размер на 200 000 лева за срок от 25 години, който да се употреби за строителството на съборените и повредени сгради от наводнението в града: градски дом, пристройки към общинската непълна гимназия, поправката на училищните сгради на първоначалните училища и постройка на градска скотобойна. Искането на този нов заем се налага, тъй като Българската народна банка отказва заявения от градската община кредит от 500 000 лв. за ликвидиране последствията от наводнението, отбелязват от културната институция.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.