Парламентарната комисия по регионална политика одобри на първо четене проектозакона за държавния бюджет за 2026 г.

WIRE — Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление одобри на първо четене проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. "За" гласуваха 14  депутати, "против" - 8, а "въздържал се" нямаше. Директорът на Дирекция "Финанси на общините" към Министерство на финансите Жени Начева представи основните параметри и цели на законопроекта за държавния бюджет. Тя посочи, че фискалната рамка отразява вече натрупани макроикономически дисбаланси и допълни, че се търси се баланс между прилагането на краткосрочни мерки през 2026 г. и запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Начева изтъкна, че проектобюджетът е съобразен с препоръките на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит, като целта е стабилизиране на публичните финанси в средносрочен план. В доклада на ЕК за България се отчита, че разходите са нараствали трайно без въвеждането на компенсаторни структурни финансиращи мерки, като се прогнозира, че страната може да се изправи пред предизвикателства за изпълнение на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план, посочи Начева. Тя очерта предвидените реформи по отношение на общинската инвестиционна програма и Приложение 3 за 2026 г. Начевая съобщи, че за изпълнението й през 2026 г. са разчетени общо 1,108 млрд. евро. Тези средства са разпределени по три основни направления – 48 млн. евро са одобрените за разплащане през 2025 г. средства от Българската банка за развитие (ББР), които трябва да бъдат възстановени на банката, 460,2 милиона евро е ресурсът, който е одобрен за разплащане чрез ББР през удължителния закон, като разплащанията на средства от този ресурс продължават, и допълнителни 600 милиона евро – средства, които са разчетени в централния бюджет и ще бъдат предоставени въз основа на акт на Министерския съвет, каквато е била практиката през 2024 г. и 2025 г., обясни Начева. Тя каза, че се предлага отпадане на Приложение 3 в досегашния му вид от проекта на Закона за бюджета и се предлага проектите за плащане да се определят с акт на Министерския съвет по предложение на регионалния министър. Поради мащаба на програмата Начева подчерта, че разплащанията няма как да приключат в рамките на една година и ще продължат в средносрочен план. Това по наша скромна оценка няма как да стане през 2026 г. еднократно, а ще продължи със сигурност 2027 г., но и 2028 г. спрямо мащаба на проектите, коментира тя. По отношение на текущото състояние тя допълни, че общо разплатените средства по общинската инвестиционна програма са за около над 1 милиард евро,  а общата остатъчна стойност на всички проекти като цяло е за над 4 милиарда евро. Начева съобщи, че Министерството на финансите работи съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за идентифициране на проекти, които могат да се прехвърлят към европейски програми, за да се спести национален ресурс. Работим с тях по идентифициране на това каква част от проектите могат да се финансират със средства от европейски програми и за тези проекти няма да се допуска финансиране със средства, предназначени за Приложение 3, каза Начева. Тя съобщи, че се предлага да се спре практиката за финансиране през Българската банка за развитие и се предлага средствата да преминават директно през държавния бюджет - бюджета на МРРБ. Не считаме за ефективна практиката да продължава финансирането чрез ББР, защото освен че процедурата се забавя, принципите на плащане са по-различни през ББР, коментира Начева и допълни, че плащанията през ББР се отразяват и на начислена, и на касова основа при формирането на дефицита по бюджета. Тя посочи още, че плащанията през ББР водят до задължения за лихви, административни разходи и други разходи, които трябва да се плащат на ББР. Считаме, че не е необходимо да се оскъпява ресурсът, с което считаме, че плащанията трябва да продължат чрез държавния бюджет, заяви Начева. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков представи основните параметри в бюджета на Министерството за 2026 година, като засягат приходите, разходите, трансферите и разпределението им по пера и агенции. Приходите възлизат на 722 062 300 евро, което е увеличение със 123 474 000 евро спрямо 2025 г., каза Шишков. Разходите са в размер на 1 058 603 600 евро, а трансферите – 355 039 600 евро, включително 18 498 300 евро за програми за трансгранично сътрудничество, допълни той. Министър Шишков съобщи, че основният дял от приходите се формира от държавни такси – общо 719 138 200 евро. От тях приходите от винетки са 203 223 200 евро, което е  увеличение с 44 521 800 евро спрямо предходната година, а приходите от тол такси възлизат на 375 199 400 евро или с 11 438 200 евро повече спрямо 2025 г. Останалите приходи са от други пътни такси - 58 246 400 евро, и кадастрални услуги - 12 782 300 евро. Разходите на МРРБ са планирани в 3 области на политиката и 7 бюджетни програми: за централна администрация – 69 575 500 евро, за Дирекция за национален строителен контрол  – 9 590 300 евро, за Агенция по геодезия, картография и кадастър – 16 864 300 евро, за Агенция "Пътна инфраструктура"  – 962 573 500 евро. Министър Шишков съобщи, че от средствата за АПИ за пътно поддържане са заделени 450 193 100 евро. За основни ремонти и изграждане на обекти, свързани с тях отчуждителни процедури, са предвидени 318 392 400 евро. За подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода са предвидени 15 853 600 евро, за геозащита – 5 546 300 евро, за капиталови трансфери за общините – 17 438 900 евро, за изработване на общи устройствени планове – 690 000 евро, за кадастрални и геодезически дейности – 4 336 600 евро, а за конструктивни обследвания и премахване на незаконни строежи – 594 100 евро. Министърът информира, че за дейности по текущ ремонт и поддържане са разчетени 19 500 000 евро, а за капиталови разходи – 25 564 954 евро, за участъци от автомагистралите "Хемус", Русе – Велико Търново, "Струма" - лот 3.2, модернизацията на пътя Видин – Ботевград и мост над река Дунав. По общинската програма за 2026 г. са предвидени средства в размер на 600 000 000 евро по централния бюджет чрез разплащане от бюджета на МРРБ, и до 460 000 000 евро чрез Българската банка за развитие при условия, определени от Министерския съвет, каза Шишков. Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева изрази "премерено удовлетворение" от параметрите на бюджета за общините, като оцени трудната финансова ситуация и процедурата по свръхдефицит.  Сдружението оцени като положително осигуряването на още 600 млн. евро за общинската програма през централния бюджет, а не през ББР. Георгиева посочи, че сдружението поддържа подробни досиета за всички 264 общини и има пълна яснота в детайли за статуса на всеки от 3469-те проекта. НСОРБ настоява за няколко корекции в текст на проектобюджета, за да се гарантиране на пълното изпълнение на вече започналите проекти, допълни Георгиева. Стела Николова от ПГ на "Демократична България" изрази безпокойство и критика по отношение на Общинската инвестиционна програма и сектора образование, като посочи, че държавата ще бъде мащеха за общините. Тя изтъкна, че през 2025 г. е имало прозрачност и публичен списък на проектите, докато сега тази предвидимост липсва. Николова изтъкна, че общините не получават очакваните средства, въпреки че вече са стартирали процедури и обществени поръчки, като някои общини дори са подложени на запори. Тя отправи критика за липсата на финансиране за нови училищни сгради, което пречи на преминаването към едносменен режим на обучение. Всички партии обещават, че стратегическата цел е децата да минат на едносменен режим на обучение, но не виждаме такава заявка и в този бюджет, каза Николова. Тя настоя за ясни критерии при разплащането на общинските проекти и за редовно актуализиране на информацията на сайта на МРРБ. Заместник-председателят на Комисията Георги Чакъров от ПГ на "Прогресивна България" отхвърли твърдението, че държавата се държи като "мащеха" с общините. Той припомни, че първоначалните договори са предвиждали плащания в едномесечен срок, но общините са чакали с години и изтъкна, че сегашното правителство осигурява значителен финансов ресурс. Министър Шишков изтъкна, че в миналото е имало селективно плащане на общините през изминалите години. Има общини, които са искали разплащания 2024 г. и не са ги получили, общини, които са искали разплащания 2025 г. и са ги получили, заяви Шишков. Той посочи, че на сайта на МРРБ непрекъснато се качва актуална информация. Включително добавихме още една стойност, която беше стойността на споразумението, която до този момент липсваше и според мене тя е фундаменталната, изтъкна той. Според него е важно да се знае каква сума е договорена по принцип за всяка община. Теменужка Петкова от ПГ на ГЕРБ-СДС представи аргументите на парламентарната група, с които обяви, че те няма да подкрепят проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Основният ѝ мотив беше, че предложената рамка нарушава законовия лимит за бюджетен дефицит. Внася се законопроект за годишния закон за бюджета в грубо нарушение на Закона за публичните финанси, каза Петкова. Тя напомни, че дефицитът не може да надвишава 3 процента от БВП, освен при извънредни обстоятелства, дефинирани по ресорен еврорегламент, докато в случая той е планиран на 5,7 на сто. Петкова предупреди, че това създава опасен прецедент на правна несигурност и правов произвол. По отношение на Приложение 3 Петкова каза, че заложеният 1,108 млрд. евро на практика е изразходван предварително поради заварени разплащания и остатъци от предишни периоди, преминали през ББР. Тя изрази скептицизъм относно условността на новите 600 млн. евро, които зависят от спазването на общото бюджетно салдо. Милена Недева от ПГ на "Прогресивна България" изрази одобрение за предвидената финансова рамка за общините. Удовлетворена съм от предложената промяна да се изплащат средствата по инвестиционните проекти от министерство на регионалното развитие, а не от Българска банка за развитие, каза Недева и обясни, че досегашната схема е изисквала подготовка на два отделни комплекта документи по различен начин, което е затруднявало общините. Тансер Бейти от ПГ на ДПС отбеляза редица слабости в законопроекта, като липса на структурни реформи, голям дефицит и мерки с неясна икономическа ефективност, като посочи, че ще предложат промени между първо и второ четене. Въпреки това обаче той заяви, че парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта на първо гласуване от две принципни съображения - необходимостта от действащ бюджет за предвидимост на публичните финанси, нормална работа на институциите и стабилност на икономическата среда, както и за гарантирането на финансовата устойчивост на общините чрез продължаване на инвестиционната програма. Той настоя за обективни и прозрачни критерии при разпределение на ресурсите за ВиК инфраструктура, благоустройство и общински пътища. Коста Стоянов от ПГ на "Възраждане" изрази съгласие с исканията на сдружението на общините за Приложение 3 и заяви, че парламентарната групата може да ги припознае и да внесе предложенията на общините между първо и второ четене. Стоянов приветства преминаването на програмата изцяло към МРРБ, което по думите му ще повиши прозрачността и изрази надежда това да премахне сигналите от общини до депутати за субективно разпределяне на средствата.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.