WIRE — България успешно емитира на 7 юли тази година облигации в три транша за 2,5 млрд. евро на международните капиталови пазари за първи път след присъединяването на страната към еврозоната, съобщават от Министерството на финансите. Общата номинална стойност се формира от три преотворени емисии еврооблигации. Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. е бил увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро. Облигациите са емитирани в рамките на Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. От финансовото министерство посочват, че трансакцията е привлякла силен инвеститорски интерес като съвкупният обем на поръчки е превишил 9,5 млрд. евро, което е позволило първоначално предложеният спред да бъде намален с 30 базисни точки за емисиите с падеж 2032 г. и 2038 г. и с 25 базисни точки за книжата с падеж през 2045 година. Окончателният спред над осреднения лихвен суап възлезе на 60 базисни точки за книжата с падеж 2032 г., 115 базисни точки за книжата с падеж 2038 г. и 140 базисни точки за емисията с падеж 2045 г. Постигнатата доходност по трите транша е съответно 3,493 на сто, 4,271 на сто и 4,674 на сто. Трансакцията е първо излизане на България на международните пазари от средата на 2025 година, когато Министерството на финансите емитира дълг на два транша на обща стойност 3,2 млрд. евро, припомня БТА. Новопоетият държавен дълг попада в законовото ограничение от 3,8 млрд. евро, съгласно Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година, добавят от финансовото министерство. "Доходността, която е постигната за всеки един от тези траншове, е изключително добра за България. Вчера имаше купуване на дълг от друга държава членка на Европейския съюз, която постигна много по-висока доходност, отколкото България успя при днешния аукцион. Доходността е добра за България, не натоварва в дългосрочен аспект плащането по лихвите, така че изключително полезно беше това излизане на Министерството нa финансите на международните пазари", коментира вчера пред БТА и БНР вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев. По думите му, има вероятност България да излезе още веднъж на международните пазари до края на годината. БТА припомня, че Народното събрание гласува увеличение на тавана на новия дълг, тъй като съгласно Закона за публичните финанси, при условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг, които през тази година възлизат на общо 1,41 млрд. евро. Този таван бе достигнат през месец май след проведени от началото на годината поредица аукциони за продажба на държавни ценни кннижа на вътрешния пазар. Така, след трансакцията от вчера, общият размер на новия дълг за 2026 година достига 3,9 мрлд. евро. Според проекта на Закон за държавния бюджет за тази година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент "Мерки за сигурността на Европа" (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. Евро към края на годината, или 30,1 на сто от БВП.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.