WIRE — На 8 юли, когато Българската православна църква почита паметта на свети Прокопий Кесарийски – покровител на пчеларите, известен още като Прокопий Пчелар, 87-годишният Ангел Начев от угърчинското село Каленик посреща празника сред своите кошери. Той е най-възрастният член на сдружението на пчеларите "Букет" – Ловеч, каза за БТА председателят на организацията Радослав Иванов и уточни, че 8 юли е летният празник на пчеларите и е вторият след 10 февруари – денят на свети Харалампий. "Според обичаите в деня на Прокопий Пчелар рано сутринта, още преди да са излезли пчелите, стопанките омесват и опичат два обредни хляба. Единият е за света Петка, другият – за свети Прокопий. Намазват се с мед и преди изгрев слънце се носят в пчелина. Там се прекадяват и след това се раздават на съседите. Това се прави, за да не боледуват пчелите и да събират повече мед. След това се вади от новия мед, който се запазва и през годината и служи за цяр", каза Иванов. Той допълни, че този празник се е отбелязвал още за здраве на пчелите, като през деня са се правели неща, с които да се умилостивят болестите по тях. Ангел Начев не просто пази десетилетната традиция по отглеждане на пчелите, но продължава да гледа и към бъдещето – със седем кошера днес и с намерение скоро да увеличи броя им. Пътят му в пчеларството започва още в детските му години. Като малко момче помага на баща си край кошерите, а първият урок, който научава, остава най-важният и до днес: "Бавно да се пипа, за да не се разсърдят пчелите. Внимателно, да не се трака, за да не се смущават", каза той за БТА. По думите му пчеларството е едно от онези занимания, при които човек никога не престава да се учи. "Пчеларството не е наука, пчеларството е голяма наука. Тя не може да се овладее. Отварям кошера и не съм сигурен в някои моменти какво трябва да направя. Има моменти, когато се чудя", каза Начев. Според него единственият истински учител е практиката. На въпроса как разбира какво трябва да се направи, отговори лаконично: "От опит и само от опит". Той започва да отглежда пчели самостоятелно през 1970 година. Наследява пет кошера от баща си, купува още няколко и постепенно увеличава пчелина до впечатляващите 88 кошера. Всичко върши сам. "Свикнах си самичък. Пуша си (с пушалката – б.а.), работя си, помощници съм имал много рядко", каза Начев. В най-силните години е произвеждал почти всички основни пчелни продукти – мед, восък, прополис и пчелен прашец. Само пчелно млечице не събирал, защото изисквало много време. През деня работел, а с кошерите се занимавал вечер и през почивните дни. По онова време реализацията на продукцията не била проблем. "Тогава продукцията беше сигурна в продажбите. Купуваха всичко на прилични цени", каза Начев. След промените обаче пазарът се променил, а изкупните цени станали крайно неизгодни. По думите на пчеларя това е една от причините постепенно да намали броя на кошерите. Най-силните години му носят около 500 килограма мед, макар подобни добиви да били рядкост. "Многото мед идва, когато годината е влажна и растенията отделят повече нектар. В сушата почти няма нектар", обясни той. И днес климатът остава решаващ фактор. Според Начев климатичните промени вече се усещат, макар настоящата година засега да е добра за пчелите. "Пчелите ги гледам за удоволствие", каза Начев. От някогашните 88 кошера днес са останали седем, но вече е решил да купи 10 нови отводки от свой колега от село Катунец. За добрия мед рецептата според Ангел Начев е проста. "Пчелите го правят. Хубавият мед идва от хубавото време и от хубавата природа", каза той. Допълни, че голямо значение има и местността. Каленик е полупланинско село, заобиколено от естествена растителност, което създава отлични условия за пчеларство. Начев с тревога наблюдава как пчеларите стават все по-малко. "Много жалко, защото няма да има други кошери. Самата природа подивява без пчелите", отбеляза той. По думите му значението на пчелите за човека е огромно."70 процента от опрашването на дърветата и тревите е от пчелите, а останалите 30 процента – от другите насекоми", каза той, позовавайки се на пчеларската литература. Любовта към занаята винаги върви ръка за ръка с желанието да учи. Десетилетия наред купува специализирани книги и вестници, посещава обучения при известни пчелари и участва в срещи на колеги. И днес продължава да членува в пчеларското сдружение "Букет" в Ловеч. "Хубаво е, че има срещи, на които разменяме много мисли и случаи. В пчеларството има деликатни моменти и говорим и за тях", каза той. През годините сам разработва и свои практики. Всички негови кошери са с рамки, повдигнати с пет сантиметра, което според опита му позволява пчелите да натрупват повече зимни запаси от мед. Сам приготвя и инвертиран сироп за подхранване, използвайки преварена дъждовна вода и билкова запарка, а близо до кошерите е направил две поилки - с чиста и със слабо подсолена вода. "Създавам условия, мъча се да им помагам, за да дадат резултат", обясни той. Почти не слага було, когато работи край кошерите. "Като бях по-млад, слагах само за лицето си. И да ме ухапят, не ми пречи. Но не винаги времето е подходящо. Някога се сърдят. Когато има обилна паша, може дори да ги пипаш - те са "заблудени" по пашата", разкри 87-годишният пчелар. На въпрос какво е усещането да гледа пчели и какво му дават те, отговори без колебание: "Голямо успокоение. Успокоение и радост, че работя с тях. Успокояват ме." И макар да е на 87 години, Ангел Начев каза, че няма намерение да се разделя с пчеларството, защото, когато човек има желание, трудностите не са пречка: "Ако човек има мерак, няма трудности при пчеларството. Щом имаш желание и го знаеш нещото, правиш го. Но се иска работа".
"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."
This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.