WIRE — Руски въздушни удари тази нощ причиниха най-малко 14 жертви в украинската столица Киев и района, предадоха Франс прес и ДПА, като се позоваха на местните власти. Агенциите отбелязват, че ударите са били нанесени в навечерието на началото на срещата на върха на НАТО в Анкара. Очаква се украинският президент Володимир Зеленски да се срещне с американския си колега Доналд Тръмп в кулоарите на форума в турската столица, с надеждата мирният процес да бъде възобновен, повече от четири години след руската пълномащабна инвазия. Нощните руски удари по Киев са причинили смъртта на 11 души, а 64, "включително две деца", са били ранени. Други трима души са били убити и 16 ранени в Киевска област, според Зеленски. Властите заявиха, че в украинската столица са били повредени около тридесет жилищни сгради. Намиращи се на терен репортери на АФП са видели жилищен блок с огромна пробойна, оградена от апартаменти със срутени стени, в Подолски район в северната част на Киев, където спасителните операции продължават. Зеленски беше предупредил преди ударите, че се очаква тежка руска атака преди срещата на НАТО, като се позова на информация от украинското разузнаване. Олександър Коломиец, 60 годишен, живее в сграда близо до повредения блок. През нощта е чул силна експлозия и казва, че "усетил нужда да се помоли". "Нашата сграда беше ударена от взривната вълна и отломки бетон, големи колкото двата ми юмрука", казва той. Взривени са били дори вътрешните прозорци, а таванът се е напукал. Властите в село Вишневе, в покрайнините на столицата, призоваха жителите да останат в укритията до второ нареждане заради "възможност от повторни детонации на взривни предмети". Ръководителят на областната военна администрация, Микола Калашник, съобщи, че "479 жители са били евакуирани". През нощта журналист на АФП е чул повече от десет експлозии и е видял светкавици, осветяващи небето, докато столицата беше в тревога заради заплаха от балистични ракети. Руското министерство на отбраната заяви, че ударите са "отговор" на украинска атака на руска територия, като увери, че са били насочени само към цели, свързани с украинската армия или енергийния сектор. Москва е изстреляла 68 ракети и 351 дрона от различни типове срещу Украйна, според украинските ВВС, които твърдят, че са свалили 37 ракети и 326 дрона. Независимият онлайн портал "Астра" съобщи, че рафинерията в големия град Ярославъл, северно от Москва, отново е била атакувана. Според изданието в социалните мрежи се разпространяват снимки, показващи облаци дим над съоръжението. Няма официална информация за евентуални щети. Според губернатора на Ярославска област Михаил Евраев противовъздушната отбрана е свалила над 70 дрона. "Двама души са били ранени от шрапнели", написа той в "Телеграм", като уточни, че са настанени в болница. Той предупреди за възможни нови атаки. Украйна е атакувала около 20 руски региона и територии под руски контрол, включително полуостров Крим, анексиран от Москва през 2014 г., съобщи руското министерство на отбраната. Русия, която нанася ежедневни удари по Украйна от началото на офанзивата си през февруари 2022 г., беше обещала да отвърне на масираните украински атаки с ракети и дронове. Москва съобщи, че е свалила 519 украински дрона през нощта от неделя срещу понеделник над около двайсет руски региона и над анексирания Крим, където е загинал един човек. Миналата седмица руски атаки с безпрецедентна интензивност причиниха 30 жертви в Киев и близо 100 ранени в нощта срещу четвъртък. Повече от четири години след като Москва започна пълномащабното си нашествие в съседна Украйна, напредъкът на Киев в областта на войната с дронове му е дал предимство през последните месеци, казват анализатори и западни представители, цитирани от Асошиейтед прес. Според тях ударите по снабдителните маршрути зад фронтовата линия са лишили руската армия от инициативата на бойното поле, забавили са настъплението ѝ и са увеличили цената на операцията. Но Русия сега използва друг вид инерция: слабостите в украинската противовъздушна отбрана, която остава силно зависима от американските системи "Пейтриът" за прихващане на балистични ракети, които Украйна трудно може да свали по друг начин. Войната в Близкия изток натовари глобалните доставки на ракети-прехващачи за "Пейтриът", които и без това се произвеждат в ограничени количества — недостиг, който в момента се усеща най-силно в Украйна. Въздушните атаки на Русия срещу Украйна многократно са поразявали цивилни райони. Според данни на ООН повече от 16 000 украински цивилни са били убити от началото на войната, отбелязва АП. "Това са жилищни сгради. Места, където хората са спали и са водили обичайния си живот", заяви в Телеграм Тимур Ткаченко, ръководител на Военната администрация на град Киев. Според него жилищна сграда в Подолски район се е срутила частично. В Дарницки район са били нанесени щети на няколко многоетажни сгради и се предполага, че под развалините все още има затрупани хора.  В същото време енергийна компания в окупирания от Русия украински полуостров Крим съобщи за прекъсване на електроснабдяването на целия полуостров вследствие на "външно въздействие". Назначеният от Москва кмет на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че украински атаки са прекъснали електроснабдяването на града рано в понеделник, но по-късно то е било възстановено с помощта на резервно оборудване. Президентът на Украйна заяви, че силите за противовъздушна отбрана са били ефективни срещу руските дронове и крилати ракети, "но за съжаление не и срещу балистичните ракети (които летят на много по-голяма височина и скорост - бел. АФП)" Той отново призова съюзниците на Киев да предоставят необходимите ракети-прехващачи. "Изключително важно е светът — на първо място САЩ и нашите европейски партньори — да излезе от срещата на върха в Анкара с ясни и твърди решения в подкрепа на нашата противовъздушна отбрана и така да защити живота на обикновените хора", заяви Зеленски. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заяви, че новите руски удари показват "спешната нужда" на Украйна от помощ за противовъздушната ѝ отбрана, като уточни, че темата ще бъде обсъдена в Анкара. Очаква се Зеленски да се срещне утре в турската столица с американския президент Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на НАТО. "Президентът ще се срещне с него, разбира се, с цел да обсъдят как можем да сложим край на войната", заяви високопоставен представител на администрацията на Тръмп. Според същия източник се очаква след това американският президент да се свърже с руския си колега. По повод срещата на Алианса европейските страни от НАТО и Канада ще се ангажират да предоставят 70 милиарда евро военна помощ на Украйна през 2026 и 2027 г., съобщиха дипломатически източници.

"We aggregate wires to encourage regional discovery, sending readers directly back to the original source to explore full coverage."

This is a normalized overview of the breaking feed event. The complete, official release detailing all points, background context, and statements remains hosted by the original publisher.